Постинг
06.03.2012 12:56 -
Реките от печал, когато преминавам
Реките от печал, когато преминавам,
мъглите от тъга, когато призовавам,
със облачно небе, когато се загръщам,
къде си ти? Защо не се завръщаш?
Когато е сама луната – плод узрял на есен
и вятърът в нощта – сърце на тиха песен
във дъхава тъма ме нейде приютява,
а тъжният покой копнежите раздава.
В безвремие кръжат надежди оглушали
и спомени крещят във чувства ослепели,
къде си ти сега и питаш ли се още
пустинна самота защо минавам нощем.
Безмълвна тишина е моята утеха,
по нейната следа и птиците поеха.
Дали е сън била мечтата споделена
или е любовта въздишка спотаена.
Живка Юрукова
Живка Юрукова
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Поздрав!
15.03.2012 09:00
15.03.2012 09:00
Много нежно стихотворение. Накара ме да се замисля за смисъла на човешкия живот, за приятелството...
цитирай
2.
анонимен -
nificel
15.03.2012 09:23
15.03.2012 09:23
Всеки от нас преминава понякога реки от печал, когато е разочарован от нещо или от някого, когато хората, на които е имал доверие са го предали или изоставили, така че това стихотворение ми е много близко...Хареса ми определено.
цитирайТърсене