Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2012 12:56 - Реките от печал, когато преминавам
Автор: yurukova Категория: Изкуство   
Прочетен: 881 Коментари: 2 Гласове:
0



Реките от печал, когато преминавам, мъглите от тъга, когато призовавам, със облачно небе, когато се загръщам, къде си ти? Защо не се завръщаш?   Когато е сама луната – плод узрял на есен и вятърът в нощта – сърце на тиха песен във дъхава тъма ме нейде приютява, а тъжният покой копнежите раздава.   В безвремие кръжат надежди оглушали и спомени крещят във чувства ослепели, къде си ти сега и питаш ли се още пустинна самота защо минавам нощем.   Безмълвна тишина е моята утеха, по нейната следа и птиците поеха. Дали е сън била мечтата споделена или е любовта въздишка спотаена.

Живка Юрукова



Гласувай:
0



1. анонимен - Поздрав!
15.03.2012 09:00
Много нежно стихотворение. Накара ме да се замисля за смисъла на човешкия живот, за приятелството...
цитирай
2. анонимен - nificel
15.03.2012 09:23
Всеки от нас преминава понякога реки от печал, когато е разочарован от нещо или от някого, когато хората, на които е имал доверие са го предали или изоставили, така че това стихотворение ми е много близко...Хареса ми определено.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yurukova
Категория: Изкуство
Прочетен: 258454
Постинги: 186
Коментари: 84
Гласове: 258
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031