Снегът се сипеше в сребристата светлина на луната. Тишината беше обгърнала града във пелена. Спокойствие приспиваше къщите, а от комините се носеше на кълба уюта на домовете. Беше тихо, странно тихо. Улиците, сякаш изчезваха под покривалото на снежинките. В прозорците блещукаха хиляди светлинки. Беше Бъдни вечер и хората седяха около масата и разчупваха питката с късмета. Всеки има нужда от щастие и от любов. Но сега е и време  за равносметки.Време е  да си обещаем да бъдем по-добри и по-отзивчиви към другите и да не забравяме, че някъде във всеки един момент има хора, които се нуждаят от нещо. Време, в което преброяваме приятелите си и си задаваме въпроси дали ги заслужаваме и дали сме отговаряли винаги на техния повик, дали сме разбирали от какво имат нужда близките ни или сме мислили само и единствено за себе си. Иначе всичко е спокойно и снегът се сипе в лунната светлина на нашите мечти, преминали като виелица по пътя на живота ни и затрупали нашите страхове като пътища.

Живка Юрукова

 

Да, наистина, всички имаме нужда от това някой да ни каже, че ни обича, когато сме обезверени или да ни подаде ръка, когато падаме. В тежки минути човек разбира кои са приятелите му и хората, на които може да се опре и да разчита.Понякога ни се оказват приятели и ни помагат хора, за които не сме подозирали, че имат приятелски чувства към нас, а тези, в които сме вярвали, ни изоставят...