Тръгва си любовта...
Изтича като
дъжд между пръстите...
С поглед унесен
я гледа луната..,.
с жал я изпраща
нощта...
Със стъпки на вятър
пристъпва в тревите,
с поглед на дива кошута,
с тъга на отлитащо
лято,
със сълза на
 настъпваща есен
в полето...
Колко боли любовта...
Сипят се в мрака
шепи от пепел
неизживяни мечти,
сипе се
бяла мъгла...
Няма ли кой да я спре...
Няма ли кой да я върне...
Тръгва си тихо,
едва...
Нама ли кой...да я стигне...
Времето...спира
в стрелките...
Споменът...
хлипа в шубрака...
Болката тръпне
в сърцето...
Сбогом ....
любов...
Може би пак ще се срещнем
отвъд хоризонта...,
отвъд тишината...,
отвъд безразличието...,
отвъд самотата...,
там където
се ражда
надеждата...


Живка Юрукова

Много благодаря за удоволствието да прочета такава хубава поезия...