Не съжалявам, че ти подарих луната,
мечтите си и моето сърце,
макар и да получих във отплата
единствено разлакано небе.

Не съжалявам, че ти  дадох водопади
от искрена любов и топлина,
а твоето мълчание е клада,
единствената в мрака светлина..

Не съжалявам и дъждът не плаче,
а вън нощта от раната кърви,
едва ли ще почувстваш ти обаче
колко всъщност ме боли.... 

Живка Юрукова

Браво! И много откровено написано!