Прошката на времето
  я няма
  на кръстопътя на надеждата,
  в праха на спомените,
  в сълзата на луната,
  в очите на дъжда...
  Търсих я
  в сърцето на нощта,
  на прага на тъгата,
  там където я чака само
  вятърът,
  откъснал
  надежда от душата
  на мрака...
  Прошката на времето
  е капка вода
  в пустинята...
  Тя не се оглежда
  в огледалото на самотата...,
  в усмивката на утрото...,
  в тишината на очакването...
  Тя е последният
  прошепнат стих на есента...,
   загубен
  някъде
  в сенките на зимата...
  Ще ми помогнеш ли да я намеря...

  Живка Юрукова