Попитах зима
защо боли сърцето,
защо
душата е ранена..,
но паднаха мъгли в полето
и плъзна се сълза солена
в окото на тъмата
изгоряла
от страстите на минали мечти,
мълчи, не отговаря
самотата,
изгубила последните следи...
Уморено
времето
наднича
зад  заскрежената гора,
след погледа му
бяла пелена се свлича,
и пада в
буйната река...
Попитах оглушалата
пътека,
защо си тръгва любовта,
ала посвирва
само вятърът полека
в косите бели
на снега...

Живка Юрукова