Тръгвам
  без да се обръщам.
  Като жарава е пътят
  под нестинарските ми нозе.
  Нощта обгърнала с мъгли покоя
  се стопява в пламъка на утрото.
  Мирише на треви и дъжд,
  а ти не вярваш още, 
  че си ме загубил.. 
  Мислиш  ще се върна пак
  като  ухание на люляк във косите.
  Но в огледалото на времето
  се виждат само
  избледнелите следи на вятъра
  сред пепел от червена роза.
  Отминавам 
  без да го поглеждам,
  но знам, че някьде в сърцето му
  проблясва сълза на есента
  като стъкло от счупената
  лунна чаша на любовта.  

  Живка Юрукова 

Нестинарка ли сте?