Твоите очи са скрити зад мъглата
 на мълчанието.   
 Стъпките на вятъра се лутат в него
 като прокуден скитник.   
 Той върви, но никъде не стига,   
 защото пресича долината на  отчуждението. 
 Там думите загубват очертания
 и смисълът им чезне
 като шепот сред тревите.
  А между нас тече реката на съмнението
 и бреговете й не могат да се слеят.

 Живка Юрукова