В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата
пролетта танцува валса теменужен.

Втурва се в потоци бързоноги,
разтопили с ласка ледовете,
любовта щ в клони люлякови
със копнеж цъфти във цветовете.
А във зарево на утро тихо, бяло
тя ще ни дари роса – надежда,
слънце над съмнения изгряло
с очите на дъгата ни поглежда.

Пролетта е нежна самодива,
стъпките щ будят семената
и от тях те черпят чудна сила,
та пробиват със глави земята.

Живка Юрукова