Любовта е полет на душата, тя е това чувство, което ни дава сигурност, че не сме сами на земята. Опитваме се да я открием, намираме я и я изгубваме.След това отново се впускаме да я търсим, сякаш сме пристрастени към нея, сякаш тя е някакъв наркотик. Иска ни се да намерим начин да я задържим, но не можем  да накараме някого да ни обича против неговата воля. Любовта се подарява от другия човек, тя не се купува, за нея не можем да направим пазарлъци. В такъв случай тя е най-голямото богатство, защото не можем да я имаме, когато пожелаем и от когото пожелаем, в мига, в който искаме.А ако това стане, значи другият човек доброволно ни я е дал. Трябва да се радваме, когато я срещнем. Любовта е противоположна на насилието. Тя не общува и не контактува с него. Там, където има насилие, няма любов и обратното. В името на любовта хората са готови на жертви.Нека споменем в този ред на мисли любовта на майката към детето. Това е може би най-дълбоката, най - всепроникващата и всеобхватна любов, най-жертвоготовната. Изкуството в голяма степен се задвижва от творческата сила на любовта. Колко песни, колко стихотворения са сътворени за нея!Колко филми й са посветени и колко книги! Тя ни вълнува и ни омайва като биле. Ние сме й подвласни напълно. И мъдрецът, и глупакът благоговеят пред любовта и й се починяват. Тя има огромна сила и власт и макар и да не го признаваме, когато изпитваме любов ние й се подчиняваме. Това, което не може да постигне нито една друга сила, се постига от любовта.Всеки човек, когато изпитва любов, става малко по-добър.И на всеки му се полага да получи любов...