Всяка нощ е болезнено жестока
   без теб...
   Само споменът кръжи в покоя
   и раздиря самотата с нокти...
   Само времето е
   опиум
   за сълзите,
   то не лекува..
   Няма нищо в тъмнината...
   Няма стъпки, няма звук...
   Само сън...
   сън, който пречи да забравя...
   Ще се срещнем ли
   където всичко свършва,
   където мракът
   е горчива мъка,
   където почва
   тишината
   и листопада
   на надеждата...
   Ще ме помниш ли...

Живка Юрукова


  
 

Много откровено и красиво...Само една нежна душа може да напише такива стихове...

Ето за това служи лиричното слово. То винаги създава усещане за хармония и завършеност. За голямо наше щастие, Вие не приналежите към клана на "професионалните поетеси" в блога.

Благодаря!

Благодаря!