Когато идваш ти
луната избледнява
и тишината става огнено гореща...
От дъхавия мрак
откъсваш ми копнеж,
от вятъра изплиташ ми
завивка...
Нощта е нежен сън,
сънуван от звезди,
от цъфналите рози
в самотата...
Единствено дъжда
в ресните на тъмата
отронва се със звън
и пада във тревата...
Когато идваш ти...

Живка Юрукова

Хубаво стихотворение. Много искрено и образно...