Нощта е стих...
  Нощта е дъх
  на вятъра над хълмовете разцъфтели...
  Нощта е грях в сърцето на тъмата 
  в уханието на липи среднощни...

  Нощта е сън.. 
  Изтръпват улиците от дъжда, 
  а босите крака на тишината
  пристъпват в локвите от самота... 

  Безвремие на мрака
  във покоя на града
  се спуска
  по паважа мокър. 

  Една луна изсипва сънен прах
  по тихите прозорци на душата.. 
  Но вътре в сърцето е копнеж, 
  желание неизживяно и буря в спомена горещ... 

  Горчива е тъгата, която във листата вън шуми. 
  Стъпките са сенки в тъмнината, 
  очите ти са падащи звезди
  между търпението и   вината. 
 
  Ухае на среднощен грях, 
  на изкушение, дълбоко синьо, 
  на тъмнина, на черен мрак, 
  на откровение до болка силно. 

  Горчива е нощта, самотен зов
  прошепват воплите на тишината
  и ражда се една любов
  между небето и земята. 

  Живка Юрукова