Събирам вятър в шепите си, като стих
изпращам ти го в тишината
и шепота на морските вълни
да ти напомнят, че те още чакам. 

 От лунните лъчи ще изтъка сребрист воал
като прегръдка за  съня ти
и в него звуците на любовта ми ще вградя, 
за да прогони надалече самотата.     

Ще те целуне топъл летен дъжд, 
ще те догони бързея средношен на реката
и песента на птици изведнъж
ще се превърне в порив на душата...


ЖЮ