Толкова ли е пълно сърцето ти, 
че няма място за една измръзнала птица
да сгрееш в него?!
Хората мислят, че адът е пещ, 
а всъщност  е студ от самота,
вледенена от безразличие, 
която се лута безумна
по засрежените друми на отчуждението. 
Няма ли брод към душата ти, 
загърната в тъмни мъгли?! 
Няма ли път през безвремието
на твоите мисли?! 
Чука скръбта по прозореца, 
слепи ли са твоите очи?!
Чуждата болка не докосва ли сърцето ти?!
Няма ли лъч да проникне едва
в дебрите тъмни на твойто мълчание?! 
Хлопа забравената порта
на доверието в нощта
като портал
за друго измерение.  

Живка Юрукова.