Не те очаквам...Знам, че си илюзия...
Сън безгрижен в тъмното поле... 
Една надежда в окото на безумния
самотен вятър в нощното небе... 

Уханен полъх на горещо лято, 
сълзата утринна във сънена трева,
очакването на последно ято
и песента на славей след  дъжда.. 

Но кой си ти, не мога да гадая, 
дали си спомен или си мечта, 
зората в мрака погледът чертае
с пръстите по облачна следа.... 

Живка Юрукова

Mnogo e krasivo!

Много е хубаво! Поздрави!