Ехото на тишината
   се стича по хълма
   като дъжд,
   последни стъпки на
   залеза в душата
   и самотен мрак...
  Остава празнотата
  на болката в сърцето
  и очакване като кинжал,
  пробол съмнението в небето.
  Нещо си отива,
  като тъмен облак е спомена,
  ти си сън,
  сън на луната,
  който е надежда
  и тъга.
  Ехото на тишината
  е спасението,
  което се излива
  по хълма,
  потънал в мрак
  след последните
  лъчи на залеза...
  

Живка Юрукова
  
  
  
  

  

ПОЗДРАВИ: Остава празнотата
на болката в сърцето
и очакване като кинжал,
пробол съмнението в небето.