Лъжата е
   болезнена пътека,
   вървя по нея
   и сърцето ми кърви,
   ще стигна ли
   до извора
   полека
   или
   тъмата
   ще ме изгори...

  Въпросите
  раздирят тишината
  и залезът
  горчив мълчи,
  а нейде в мрежата
  на бъдното се мята
  една надежда тиха
  и вали.

 Ще те намеря ли
 във светлината,
 на утрото на идващия ден
 или ще ме прегърне
 отровна самотата
 и вятърът горещ
 ще диша в мен...

Живка Юрукова