Когато реша да си тръгна,
 ще си тръгна на пръсти,
 през прага ще мина-
 бяла тъга,
 като сянка в нощта,
 като шепот на вятър,
 като лунна целувка,
 като тиха река...

 Ще откъсна за спомен
 скреж от сърцето ти,
 тишината на спящи очи,
 ще целуна безмълвно
 съня по лицето ти,
 ще си тръгна
 по ранни зори...

 Ще премина през болката-
 огнена рана,
 през полето от тръни,
 през отровна трева,
 ще изгаря душата
 любов изживяна,
 ще ме брули
 безсънна лъжа...

 Ще останеш в шепи
 с листа изгорели
 на пламнали рози
 с бодливи ръце,
 ще намериш единствено
 отлетялото време
 и шепот на спомен
 в ранено сърце.


Живка Юрукова

не тръгвай! Ще боли.

Понякога дали да си тръгнем, не зависи само от нас...и болката е единственото нещо,което ни остава...