Ще те оставя във прегръдката на вятъра,
в ръцете на безлунна тишина,
във шепота, изречен от душата ми,
в омайния копнеж на пролетта...

Ще те намери утрото, разцъфнало
във аромат на люляци и на мечти,
една надежда някъде откъснало,
ще подари на твоите очи.

Ще ме откриеш ли в зората бликнала
във водопада от родена светлина,
в усмивката  на изгрева пречистена
и във уханието на една сълза...


Живка Юрукова