В тази нощ небето се разтваря
и звездите падат
върху мен...
Мракът ме изпива,
а ръцето му ме връщат в спомена,
където беше ти....
Където любовта е сън
и лунен лъч,
и светлина...,
където обещанието е
ранена вяра
и безмълвие,
където утрото е стон,
отронен от сърцето
на тъгата,
където самотата
е откъснат лист
от роза,
скътана в
книга стара,
където всичко е преди...

Тази нощ
ще те забравя,
ще те оставя...
в черното око на
тъмнината...,
в мълчанието
на луната
и в сърцето,
откъдето няма как да те изкубна...

Живка Юрукова