Понякога се връщам във съня-

градините на детството ухаят,

сподиря ме със огнен смях денят,

ръцете му възторжени ме галят.

Откривам извора на радостта,

от който черпех с малките си длани

и една изгубена следа

от мигове, в игрите изживяни.

Минава като полъх покрай мен

погледът на младо лято

и онзи странен вятър прероден

в полето на мечти богато.

Завръщам се понякога така,

с крачета боси тичам под липите

и ме омайва бързаща река

като дъга извита във върбите.

Живка Юрукова