Ако този сън не ме рисува,

ако тази нощ не ме дари,

може би така ще ме жадува

само спомен искрен до зори.

Ако този миг те омагьосва,

с устни пламенни ще пиеш пак

и една мечта ще те докосва

в тишината, в падналия мрак.

Ако в твоето сърце копнежът

избуява като зряла ръж,

намери ме в този вятър нежен

и във бликналия тъжен дъжд.

Утеши тъмата закопняла

за ръцете ти със огнен дъх,

ще се върна в утро тихо, бяло

като някакъв случаен лъх.

Живка Юрукова