Постинг
21.06.2011 17:47 -
стихотворение от книгата " Душата на вятъра"
Вятърът се люби във полята
с дългокоси дъхави треви –
нежен шепот, тайнство свято,
залезът ги в зарево зави.
Полъх влюбен, полъх – ласка,
жар и влажна мекота,
вятърът не иска да угасне –
носи в шепите си любовта.
Обещава, че ще се завръща –
утрото осъмва във сълзи
и земята жадно ги поглъща
в своите пресъхнали гърди.
Как да го догонят в миг тревите,
сепнати от нежен зов?!
Те остават от печал убити
и изпепелени от любов.
Живка Юрукова
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Привет!
15.03.2012 09:05
15.03.2012 09:05
Невероятно стихотворение! Много образно и метафорично!
цитирай
2.
анонимен -
Здравейте!
15.03.2012 09:07
15.03.2012 09:07
Много ми хареса стихотворението! Сякаш виждам картината пред очите си...
цитирай
3.
анонимен -
Страхотно усещане! Изключително ...
21.03.2012 17:16
21.03.2012 17:16
Страхотно усещане! Изключително образен език! Много хубаво стихотворение! Браво!
цитирай