Вятърът се люби във полята
с дългокоси дъхави треви –

 Не съжалявам, че ти подарих луната,
мечтите си и моето сърце,
макар и да получих във отплата

Когато вън нощта е откровение
и мракът е копнеж неразгадан, 
намирам в себе си едно прозрение,

 Животът е магия... 
И разбираш, 
че не можеш да си позволиш

 Душата ми преброди мрака.
Премина през реки от лунна жал.
И нейде с птиците самотни плака,

Не те очаквам...Знам, че си илюзия...
Сън безгрижен в тъмното поле... 
Една надежда в окото на безумния

 
Художник
Живка Юрукова