Слънчев дъжд е любовта ми,
може би е топъл стих,
тя е шепот, който мами

Сълзите на дъжда ще ти изпратя,
усмивката на бледата луна,
ръце уханни на самотен вятър

Любовта е полет на душата, тя е това чувство, което ни дава сигурност, че не сме сами на земята. Опитваме се да я открием, намираме я и я изгубваме.След това отново се впускаме да я търсим, сякаш сме пристрастени към нея, сякаш тя е няка...

В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата

С безнадеждна и тиха тъга
търси вятърът бяла утеха.
 Във безмълвна и сънна трева

Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб

 
Понякога вярваме безрезервно на човека до нас, вярваме в този, когото обичаме и нашето доверие в него е огромно, дори е по-голямо от доверието в самите нас. А защо вярваме толкова силно? Нима този човек по някакъв начин ни е засвидете...

На всеки се е случвало да се раздели с любим човек. Тогава сякаш буреносни облаци връхлитат живота ни  и ние  се чувстваме като малки деца, които са се изгубили сред гората. Идва ни да крещим и да обвиняваме целия свят. Търсим кой, какво...

В среднощен шепот, в мрак орисан
бленуван сън в тревите спи.
Единствен вятърът залисан

 
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга

Като самотен вятър ти си тръгваш,
като виелица напускаш моя ден,
като тъга във клоните се спускаш,

Реките от печал, когато преминавам,
мъглите от тъга, когато призовавам,
със облачно небе, когато се загръщам,