Отново пламна всичко в мен!
Сам сама предадох се във плен!
Що за практика? - толкоз непозната!
Тялото издигна ми се над земята! 

Трепетно бумтеше ми сърцето, 
жарко ми пламтеше и лицето, 
разтапяше се нежно всяка клетка... 
Аз нямах вече нужда от жилетка! 

 
Мъчех се, увивах се, тресях се ! 
В страстна бола аз държах се! 
Понеже знех, че е за псоледно, 
сладкото мъчение блажено ! 

 
И легнах, за да чуя, че това бе края!
Но сама аз трябваше да ида в рая.. 
Очи затворих... Не, не ! - Не заспах! 
В бесзилие аз вече се разлях... 
Не веднъж, не два, не три... 
Не помня вече, то това не се брои! 

Каква бе тази страст тъй непокорима?!
Как отададох се сама, непоколебима?! 
Изпълни ме и нежно ти ме облада! 
Как многократно спраше ми ти дъха?! 

Макар изпросено да беше, аз не съжалявам ! Саможертвата ти аз дълбоко оценявам! 
Разумен, с тоз непонятно странен пирует, 
душата ми запази от сутрешния срам и гнет!         

ехаа

1. elizabethborislavova - ехаааа
09:59
ехаа