За този блог
Гласове: 4141
Постинг
08.04.2020 13:31 -
Молитва. Не се гаси туй, що не гасне
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2020 16:34
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 08.04.2020 16:34
Памет,
дума и песен,
молитва и наричане.
Труд и разум. Разум и труд.
Не се гаси туй, що не гасне
от Иван Вазов
За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
........................................................
Знам тези думи и молитви не от книга или училище, а от баба.
Бях шест-седем-осем годишен. Едва долавях и разбирах, че баба не говори случайно, а ми напява древни светли истини. Петнадесет-двадесет години по-късно разбрах, че е цитирала Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Найден Геров, Калина Малина, Панайот Пипков, Алеко Константинов, Елин Пелин, Любен Каравелов, Владимир Димитров Майстора, Ран Босилек... , Сократ, Езоп, Платон, Пушкин, Юго, Лафонтен, Екзюпери... и безчет френски, руски, индийски, китайски и други народни приказки.
Най-често това се случваше рано сутрин.
Събуждах се около шест-седем часа, за да помагам на баба да пали печката в кухнята, да тупаме завивките и чергите, и да правим закуска. Разбира се, докато се случваха тези важни утринни задачи, аз най-обичах да се пречкам, да питам и разпитвам. Баба нямаше какво да прави и ми разказваше семейни или фолклорни приказки. Наричаше и напяваше истории, приказки, откъси от четива. Правехме това почти всяка сутрин - стотици, а може би хиляди пъти. Въпреки това, аз почти всичко бях „забравил“ до към двадесет и първата, и петата ми година. Тогава, след като „изучих гимназиалните и университетски науки“, тази бабина песен тихо-тихо започна да се завръща в ума и душата ми.
Разбира се, благодарен съм на всичките всеотдайни учители, които са ме напътствали и са отговаряли на въпросите ми през годините, защото и от тях неусетно запомних още десетки по-дълги или по-кратки мъдри песни. И все пак тази ми публикация не е за образованието, а за туй, що не гасне. Защото за да има мост, чешма или просвета първо нужни са корени и устои, извори и песен, личности и будители.
.............................................................
Молитва
от Иван Вазов
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
дума и песен,
молитва и наричане.
Труд и разум. Разум и труд.
Не се гаси туй, що не гасне
от Иван Вазов
За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
........................................................
Знам тези думи и молитви не от книга или училище, а от баба.
Бях шест-седем-осем годишен. Едва долавях и разбирах, че баба не говори случайно, а ми напява древни светли истини. Петнадесет-двадесет години по-късно разбрах, че е цитирала Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Найден Геров, Калина Малина, Панайот Пипков, Алеко Константинов, Елин Пелин, Любен Каравелов, Владимир Димитров Майстора, Ран Босилек... , Сократ, Езоп, Платон, Пушкин, Юго, Лафонтен, Екзюпери... и безчет френски, руски, индийски, китайски и други народни приказки.
Най-често това се случваше рано сутрин.
Събуждах се около шест-седем часа, за да помагам на баба да пали печката в кухнята, да тупаме завивките и чергите, и да правим закуска. Разбира се, докато се случваха тези важни утринни задачи, аз най-обичах да се пречкам, да питам и разпитвам. Баба нямаше какво да прави и ми разказваше семейни или фолклорни приказки. Наричаше и напяваше истории, приказки, откъси от четива. Правехме това почти всяка сутрин - стотици, а може би хиляди пъти. Въпреки това, аз почти всичко бях „забравил“ до към двадесет и първата, и петата ми година. Тогава, след като „изучих гимназиалните и университетски науки“, тази бабина песен тихо-тихо започна да се завръща в ума и душата ми.
Разбира се, благодарен съм на всичките всеотдайни учители, които са ме напътствали и са отговаряли на въпросите ми през годините, защото и от тях неусетно запомних още десетки по-дълги или по-кратки мъдри песни. И все пак тази ми публикация не е за образованието, а за туй, що не гасне. Защото за да има мост, чешма или просвета първо нужни са корени и устои, извори и песен, личности и будители.
.............................................................
Молитва
от Иван Вазов
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Тагове:
Кратунко - самый крутой пинчер в мире .....
Приказка за скромното момиче
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Приказка за скромното момиче
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене