Един художник 
ей така, на улицата
сива днес ме спря.
Помислих си, че е шега.
Подаде ми ръка.
- Художник съм.
Галантно сведе той глава.
Позволи да нарисувам
очите ти, красиви.
Очи лазурни от морски дълбини
отвеждащи в други светове.
Очите ти да нарисувам
със копнеж,
и плам, и мъжка свян.
Блясък има в тях магичен.
Блясък виж го.
Няма да задам въпроса риторичен.
Ще снимам блясъка за да го видиш.

Красивите очи художника
рисува, снима. 
Блясъци,
той търси.
Блясъци открива. 
Със слова, 
и мисли боите той държи
и със сълзи ги разлива.