Постинг
20.03.2020 12:56 -
Надежда
Надеждата се лута като вятър
във пустото поле на самотата,
но я посреща само тишината
и птици разпилени сред житата.
Под стъпките й никнат детелини,
а от сълзите й дъжда се ражда,
дали тъгата като буря ще отмине
или ще изгори деня от жажда..
А облак безпощаден е сърцето
в тъмата от безсънието осветена,
една луна търкулна се в небето
като сълза от морната Вселената.
Живка Юрукова
във пустото поле на самотата,
но я посреща само тишината
и птици разпилени сред житата.
Под стъпките й никнат детелини,
а от сълзите й дъжда се ражда,
дали тъгата като буря ще отмине
или ще изгори деня от жажда..
А облак безпощаден е сърцето
в тъмата от безсънието осветена,
една луна търкулна се в небето
като сълза от морната Вселената.
Живка Юрукова
Няма коментари