Аз си тръгвам
   без да се сбогувам,
   лунен спомен
   откъсвам от съня,
   само вятър
   някъде тъгува
   във гнездата
   пусти на нощта...


  В самотата
  дъжд ще се разплиска
  от небето и ще ме боли,
  а една надежда
  до сърцето близка
  ще ми шепне тихо :
  Остани!

  Но тъгата
  няма да ме върне,
  но сърцето
  няма да ме спре,
  облак черен
  мракът ще прегърне
  и тъмата
  ще ме разбере...
 

  Там, къде е била
  лъжата
  няма място
  за една любов,
  ще се скрия
  нейде в тишината
  без да чакам
  ничий благослов...

 Живка Юрукова