Една надежда имам
   във сърцето,
   разцъфнала като
   среднощен сън,
   със нея ще пребродя
   аз полето
   и ще открия
   спъпките ти вън...

  Ще те намеря
  във уханните покои
  на пролетните дъхави
  гори
  и ще прикътам спомените
  свои
  за твоите
  изгарящи очи.

  Една надежда нося
  във душата
  и тя е като
  бързаща река,
  ще я догони само оня вятър,
  със който ще летиме
  за ръка...

 В тревите лунали
 ще те намеря-
 един копнеж красив
 на любовта
 и никой повече
 не ще разделя
 сърцата ни
 с горчива самота...
 
Живка Юрукова


 

Защото те толкова много харесват нещо в теб, което те самите не притежават, че започват да те отричат...Благодаря за минусите.Така разбирам колко съм значима за вас...;)