Когато те сънувам
  нощем
  във шеметния дъх
  на тишината,
  разбирам,
  че те чакам още
  в копринения допир
  на тъмата...

  Когато се събуждам
  в мрака
  със мислите разплетени
  в косите,
  един среднощен тъжен
  вятър
  проплаква на сбогуване
  в липите...

  В сърцето си намирам
  твои думи
  и стъпките
  ти нейде в тъмнината
  и онзи пламък
  помежду ни,
  изгарящ безнадеждно
  самотата...

Живка Юрукова