Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2019 08:33 - Странните живот и смърт на Емил Зола
Автор: zahariada Категория: Изкуство   
Прочетен: 583 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.04.2019 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Странните живот и смърт на Емил Зола

Публикувано на 02.04.2019  в Свят  

https://bultimes.com/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B0/?fbclid=IwAR2ILWvzaXDChv-GNlNEn_MGHBRTpzDv603H9YSgpvN7E6670k-zCSi7dqo

179 години от рождението на класика на френския роман

image

Емил Зола бил неординарна личност. В него по необясним начин се съчетавали дълбокият реализъм, който пронизва всичките му произведения, и поглъщащият романтизъм, който съпътства целия му живот.

Емил Зола е роден на 2 април 1840 г. в семейството на инженера Франсоа Зола, който бил родом от Венеция. На италиански фамилията се чете като Дзола. Франсоа Зола бил новатор, пълен с идеи, избродил цяла Европа и участвал в строителството на първата железопътна линия, записал се в Чуждестранния легион и воювал в Алжир. След като бил замесен във финансов скандал, Франсоа Зола бил принуден да си подаде оставката и така не направил военна кариера. През 1833 г. той се върнал в Париж и започнал да продава проектите си за строеж на канал в Прованс и за отбранителни укрепления край Париж. Минали месеци, но никой не му изпращал пари. В тази сложна за него обстановка Франсоа се запознава с Емели Обер, дъщеря на бояджия.

Скоро им се родил синът Емил, бъдещият класик на френския роман.

Емил растял слабо и болнаво дете. Скоро семейството на Франсоа Зола се преместило в Прованс, където властите имали намерението да построят канал. Градът харесал на малкия Емил; там той имал много свобода, а семейството се замогнало. През 1847 г. Франсоа Зола починал от възпаление на белия дроб; той се простудил по времето на инспекция на своето творение – канала.
Оказало се, че той оставил на семейството си много дългове, за които Емели и Емил нищо не знаели. Вдовицата на Франсоа била принудена да се премести в по-евтин район и постепенно изпаднала в бедност. Емели издействала от градския съвет Емил да бъде зачислен в пансиона на Бурбоните.

Още от дете Емил мечтаел да се прослави така, че майка му да се гордее с него. Той се учел отлично, но страдал от дефект в говора, а освен това бил и късоглед. Съучениците му постоянно му тровели живота. Внезапно в живота на Емил се появил Пол Сезан, бъдещият художник импресионист, който смело го защитавал. Оттогава те станали неразделни.

Заедно със Сезан и с още няколко любители на поезията Зола започнал да пише стихотворения, сонети, поеми. Между тях се водели постоянни дискусии за светски дами и паднали жени.

Приятните занимания неочаквано били прекъснати от майката на Емил, която решила да се върнат в Париж. Момчето не харесало столицата. То учило в Париж и Марсилия, но не получило диплома.

Емил направил опит да постъпи на служба, но безуспешно. Понякога положението на семейството било толкова безнадеждно, че се налагало да лови на покрива врабчета, за да ги изпържи за вечеря. Въпреки всичко, той продължава да пише стихотворения и поеми.

В края на 1861 г. Зола постъпил на скромната длъжност на разсилен в издателството на Луи Ашет. Той показал в издателството стихотворенията си, но не им обърнали внимание. Ашет му препоръчал да се заеме с проза.

Емил отдавна обмислял този въпрос и бързо нахвърлял мотивите в приказката „Целувката на водния дух“, с което се слага началото на литературната му кариера.

Скоро в Париж се появил и художникът Сезан. Неговите картини също не били посрещнати добре. Буржоазията по това време не обичала някой да посяга на нейните навици и морал. Това се отнасяло и за картините на Моне, Реноар, Писаро и Дега.

Зола често посещавал ателието на Сезан и там се запознал с Александрина Меле – цветопродавачка на площад Клиши, а в свободното си време работела като модел. Двамата заживели заедно; на Емил никога не му било по-спокойно и по-удобно. Майка му не я одобрявала, защото смятала, че той като „бъдеща знаменитост“ трябва да се ожени за по-изтънчена и аристократична жена.

Скоро нещата при Емил тръгнали нагоре. Той работел много, публикувал в парижки вестници и получавал нелоши доходи;

замислил поредица от романи, подобна на „Човешка комедия“ на Балзак, от когото се възхищавал искрено.

 

Графикът на Зола: ставане в осем часа сутринта, разходка, работа до обяд, срещи с нужните хора и работа в библиотеката. Този график писателят спазвал десет години и нито веднъж не го нарушил. Постепенно се превърнал в „литературна машина“, която работела без прекъсвания и сривове. Александрина неотклонно била до мъжа си и го поддържала.

Скоро Франция, а с нея и Зола, преживели краха на Втората империя и френско-пруската война. По това време романите от серията „Ругон-Макарови“ се издавали и продавали с успех, парите потекли към писателя. Емил и Александрина започнали да купуват скъпи продукти и вина.

Те се преместват във вила извън Париж, където Зола продължава да работи в предишния си режим – нито ден без установената литературна норма.

През 1888 г. Александрина наела за домашна работничка Жана Розеро, дъщеря на мелничар. Тя била на 21 години и 48-годишният писател се влюбил в нея.

Обхванат от вихъра на чувствата, Зола постепенно сменил начина си на живот: започнал да се движи повече, прекратил спането следобед, отслабнал с 25 килограма. Жана приела с радост вниманието на известния писател.

Зола наел квартира за Жана в Париж. Двамата загубили бдителността си и започнали да се появяват заедно на публични места. Жана родила дъщеря им Дениза, след две години – сина им Жак.

Дълги години Зола спазвал следния сценарий: първата половина на деня изкарвал със законната си съпруга, втората – с Жана и децата. На светски мероприятия писателят се появявал с Александрина, но при първата възможност бягал при второто си семейство.

С времето сърцето на Александрина се смекчило и тя се примирила с това, че Емил има нужда от второ семейство. Дениза и Жак често посещавали дома на баща си и се разхождали в парка с него и Александрина, която се привързала към тях.

В края на краищата Емил постигнал пълна хармония в своите семейни и творчески дела. Двете семейства живеели в мир и съгласие, а той пишел свободно и леко.

През януари 1898 г. Зола участвал в шумното дело „Драйфус“. Процесът обвинил френския офицер евреин в шпионаж и се развихрил на фона на силни антисемитски настроения в обществото. Във вестник L’Aurore Зола публикувал писмо обръщение към президента на републиката, известно с името „Аз обвинявам“. Писателят открито и емоционално уверявал, че делото е изфабрикувано и Драйфус е невинен. Тази публикация имала ефекта на взривила се бомба. Започнали да се сипят обвинения срещу писателя – „защитник на евреите и шпионите“.

Наложило се Зола, двете му жени и децата да избягат в Англия. Новото място не му харесало – времето, местната кухня. Когато страстите утихнали, Емил могъл да се върне в Париж.

Вечерта на 29 септември 1902 г. слугите открили Емил и съпругата му в безсъзнание. Лекарите успели да спасят Александрина. Според аутопсията Зола се отровил от въглеродния двуокис, който идвал от запалената камина. В разследването станало ясно, че коминът бил запушен от строителен боклук, но на покрива имало следи. Чии били те – на работниците, които предния ден ремонтирали покрива, или на недоброжелатели – и досега е неизвестно. Не е известно и дали смъртта на писателя е нещастен случай или убийство.

Александрина и Жана се сближили от общата мъка и останалите години посветили на децата на Емил. Скоро Дениза и Жак получили фамилията Зола. Жана починала през 1914 г. след неуспешна операция. Александрина живяла до дълбока старост, вдигайки на крака децата на писателя.

 

Произведения на Емил Зола

Изповедта на Клод
Завещанието на починалата
Терез Ракен
Марсилски тайни
Мадлен Фера
Човекът звяр
Доктор Паскал
Разгром
Жерминал
Вертеп
Врящото гърне и др.

Евгения Балановска
Превод: Издателство PACПEP

image




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39753944
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031