Постинг
29.03.2019 11:33 -
Да се изгубиш в тъгата
Автор: yurukova
Категория: Изкуство
Прочетен: 658 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2019 11:36
Прочетен: 658 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 29.03.2019 11:36
Открих,
че те няма...
и сънищата са
илюзия
за сърцето...,
че утрото е
всеки път едно очакване,
което няма очертание
и никога не придобива смисъл...
без теб.
Намерих
самотата и се
лутах в мислите
да те изтръгна от душата...
Но ти се връщаш
в тишината
като спомен...
без да се завръщаш
истински...
Загубвам се в тъмното
на безвъзвратното,
на тишината,
на мълчанието на тревите...
Загубвам се в облак от тъга
като в мъгла уханна ...,
а ме сподиря само
вятърът бездомен...
Ще ме запомниш
с очи от разцъфтяли люляци,
с дъха на пролет бяла,
с ласката на слънчев лъч,
с целувката на лунна тайна...
или ще ме изтриеш,
както нощта изтрива всеки
залез
с ръцете тъмни на тъгата...
Живка Юрукова
че те няма...
и сънищата са
илюзия
за сърцето...,
че утрото е
всеки път едно очакване,
което няма очертание
и никога не придобива смисъл...
без теб.
Намерих
самотата и се
лутах в мислите
да те изтръгна от душата...
Но ти се връщаш
в тишината
като спомен...
без да се завръщаш
истински...
Загубвам се в тъмното
на безвъзвратното,
на тишината,
на мълчанието на тревите...
Загубвам се в облак от тъга
като в мъгла уханна ...,
а ме сподиря само
вятърът бездомен...
Ще ме запомниш
с очи от разцъфтяли люляци,
с дъха на пролет бяла,
с ласката на слънчев лъч,
с целувката на лунна тайна...
или ще ме изтриеш,
както нощта изтрива всеки
залез
с ръцете тъмни на тъгата...
Живка Юрукова