Споменът е като остър меч
в душатата,
не спира да кърви...
Загубените стъпки във полята...,
изтритите от времето следи...
Съмнения,
изречени слова прощални,
стенанието
на беззвездна тишина
и вятърът  в олтарите венчални
под сребърен покров на синята луна...
Без отговор
остава самотата
и чезне шепотът на падналия мрак...
Пресича времето покоя на тъмата
и спира в бездната й своя бяг...


Живка Юрукова

Хареса ми...