Ти си капките дъжд в стъклото-
ласката на тишината...
Ти си шепотът среднощен на морето,
тайната на вятъра в тъмата...
Ти си сребърният сън
на луната
и шепите звезди в очите....

Чакам те на кръстопътя
на сърцето,
на ъгъла на самотата,
на пътя на безвремието...
Тук няма никой
освен тъгата в косите на есента,
тук са само стъпките на
зимата,
оставила следи
в душата на съмнението...
Не си отивай...
Толкова те търсих...

Живка Юрукова