Вървя към теб,
а  времето е спряло
в тишината  на дъгата,
в лунно нощно огледало,
във очите на зората..
Пътят скрит е
в самотата
във мълчанието на тъмата,
във терзанието на душата,
във илюзията на съдбата...
Но не спирам-
сън, магия и луна...
всичко е едно в сърцето...
Питам се защо избрах
твоята звезда в небето...


Живка Юрукова