Нощта е омагьосващо студена..
  Вятърът носи
  сълзите на времето във шепи
  и ги пръска в косите
  на звездите...
  Ти си някъде
  в сърцето на нощта,
  в окото на тъгата,
  в тайната
  на тишината...
  Споменът
  е като дъх на летен сън,
  като стъпки на дъжда в полето,
  като прегръдката на
  самодива...
  Остава само
  сребърния ореол
  на луната
  отвъд очакването,
  отвън надеждата,
  отвъд небето...

  Ще ме намериш ли
  в усмивката на залеза,
  в очите на зората,
  в целувката на вятъра,
  в последния откъснат лист
  на есента,
  в шепота  омаен на тревите
  и в една разцъфнала
  червена роза....

Живка Юрукова