Последната безнадежна надежда
е рана в сърцето,
болка в душата,
безответно очакване,
безкрайна тъга...
Държиш я с лепкави пръсти...
Поглежда я мракът
с око натежало от зимна сълза,
изпива я нощта с жадните си устни,
откъсва я луната с горчива усмивка,
грабва я вятърът с шепот прощален...
Гмурва се споменът в реката
и се понася към бездната на безвремието...
Последната моя надежда
е въпросът в сърцето ти...,
но отговорът е пепел от страсти
и сянка от чувства
отвъд тишината,
отвъд мълчанието на
последната среща...,
отвъд любовта...,
отвъд последния прошепнат стих
на самотата...

Живка Юрукова