Ела...
в страната на греха...,
където няма грях...,
където любовта е пристан и надежда...,
където слънцето
огрява сладостта
и радостта
от
сливането на душите,
където утрото е път
към
надеждата,
където погледът
е остров на желанието,
където
луната
е свидетел на страстта...,
където
вятърът изпива
с жадни устни
тишината,
а мракът омагьосва
безрассъдно
дързостта,
където
всеки лист отронен е въздишка
и всеки лъч е
зов...
Ще ме последваш ли
в страната на съня,
където
сбъдват се мечтите
и ражда
се с надежда нежността,
където няма грях,
където цъфват розите
на младостта,
където всичко е
любов...

Живка Юрукова...