Вървя по пътя на болката,
в окото на тъгата,
в сърцето на спомена,
където
е буря душата
и рана целувката...,
където е мрак самотата
и нож
откровението,
където
зазидани
се мятата мечтите,
където луната откъсва
последните
листи
на
разцъфнали рози,
а вятър дъждовен
ги пръсва
в тъмата...
Вървя през мълчанието на лъжата,
през сенките на съмнението,
през жаждата
на душата
за истина
и през
пустинята от тишина...
Тишина, която е
в очите ти...,
в утробата
на звездния вик...,
в очакването на нощта,
в най-тъмното око
на предутринно
предчувствие,
в спомена...
А ще ме помниш ли
някога,
когато пак се срещнем
отвъд любовта
и доверието,
отвъд нежността
и желанието,
отвъд времето
и надеждата,
там където свършва пътя
на заблудата
и отваря очи
самотата...

Живка Юрукова