Не чакам никого...                                                               ***
    на прага на времето,                                             Отново съм бяла...
    тук, където свършват                                             Отхвърлих тъгата...
    всички пътища...                                                      Отметнах страха...
    Ти не дойде...                                                            Но ти загуби
    Отминах смеха ти,                                                   пътя...,
    следите ти,                                                                по който вървя...
    дъха ти...                                                                    Ще намериш ли времето,
   Отминах очакването,                                              ще откриеш ли
   лъжата ти,                                                                  очите ми в мрака,
   съмненията                                                               защото си тръгнах от теб...
   и безсънните терзания                                          Не мисли,
   на нощта...                                                                  че си ме задържал...
   Сега съм тук-                                                             Като лека мъгла
   в едно безвремие,                                                   преминавам покрай теб,
   където среща си дават                                           като полъх на вятъра,
   всичките спомени...                                                 като стъпки на самодива,
   Изтривам надеждите,                                             като тишина
   мечтите,                                                                      и мълчание...
   изтивам очите ти,                                                     Няма нищо в ръката ти,
   ръцете ти,                                                                  няма дори самота,
   желанията...,                                                             няма дори безразличие...
   тук, където има само                                              Толко далече
   сънища...                                                                    е от тебе душата ми...
   Тук, където луната
   е просто свидетел,                                                  Втурни се след спомена,
   където нощта е безмълвна                                  втурни се след съня
   утеха...                                                                         на луната,
   Сбогувам се тайно с тъгата,                                 втурни се след
   сбогувам се с всички терзания                            времето на сенките,
   и тръгвам нататък                                                   подгони дъжда и бурята...
   без твоите сенки                                                      Всичко изтича,
   и демони...                                                                 всичко изтича...
  Сама...,                                                                        Не виждаш ли...
  сподирена само от вятъра
  по пътя към утрото-
  бяла магия...

 
Живка Юрукова
 

  

Харесва ми...Благодаря за удоволствието...

Наистина стихотворението е много хубаво...Показва много дълбоки човешки чувства-любов, раздяла, очакване, надежда...

Прекрасно е..равносметка и надежда! Благодаря за удоволствието!

Прекрасно описан катарзис на чувствата, когато любовта е престанала да чака празни надежди, но и се сбогувала тайно с тъгата.
А дали следват нои копнежи и надежда преследвана ? :-)
Моите поздравления.