В среднощен шепот, в мрак орисан

бленуван сън в тревите спи.

Единствен вятърът залисан

в косите на върби шуми.

В среднощна доба, в тайно време

се ражда не една мечта.

С криле на птица ще поеме

диханието топло на нощта.

Във бяла люлка – сърп надвиснал –

в безоблачно небе блести луна.

Среброто й над хълмите се плисва

в тайнствена и плаха светлина.


Живка Юрукова