В тишината на лунния вятър,

във покоя на нощна тъга

твоите стъпки отекват нататък,

а пък мракът потръпва снага.

В самотата на звездна постеля

тръпне месец, от страст обладан,

нежните ласки къде ще намери

тъмнината, потънала в свян.

Във сърцето на обич красива

се прокрадват нелепи сълзи,

само упрек горчив те обвива

с аромата на грешни липи.

Ще ти носи ли пътят утеха,

ще намери ли в мене покой,

смъква вятърът лунната дреха

и се гмурва във спомена свой.

Живка Юрукова