Безнадеждно времето тъгува

по една изгубена мечта,

а отвън със птици се сбогува,

сгушена в шубрака есента.

Безутешни сълзи от небето

сипят се над стихналия град.

Тръпнат в мрака голите дървета

в булото на падналия хлад.

Мисли белокоси се спотайват

някъде на странен кръстопът.

Лунните лъчи в сребро извайват

за копнежите среднощен път.

Лумнали огньове са листата,

изгорели от внезапен студ.

Птиците отлитат от гнездата

с шепота на вятъра нечут.

Тъжна есен тихо ни обрича,

дъжд в шубрака оголял вали,

а сълзи по бузите се стичат,

тегнат над полетата мъгли.



Живка Юрукова