Ще питам северния вятър,

той плаче ли за теб сега

или случайно по стъклата

се стичат капки самота.

Ще питам утрото смълчано,

очаква ли смутено вън

сред листи странно разпилени

да минеш ти като на сън.

Ще питам есента студена,

от жал ли тъне във мъгли

или в любов несподелена

ще се загубим аз и ти.

Ще питам голите дървета,

дали и те скърбят така

или сред тях стаена шета

с душа на вятър вечерта.


Живка Юрукова