Болката върви
  по пътища безлунни,
  като сянка

  Бели лалета ухаят във мрака-
  спомен за лунни мечти,
  ти ли на пътя среднощен ме чакаш-

 Когато реша да си тръгна,
 ще си тръгна на пръсти,
 през прага ще мина-

Ще те оставя във прегръдката на вятъра,
в ръцете на безлунна тишина,
във шепота, изречен от душата ми,

  Намерих те на кръстопътя на тъгата,
  сред хаоса на разцъфтелите мечти,
  сред  жаждата, изгаряща тревата ,

 Последната целувка на здрача
 се разтваря в сърцето на нощта,
 а мракът я изтръгва от ръцете на тъгата,

Докосвам мрака
с пеперудените пръсти,
с люляковите очи на пролетта